Осоговска планина
Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напреко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част — на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината Черната скала) до гранична пирамида № 96 (Велбъждкия проход).
Границите на планината са следните: От Велбъждкия проход (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на Каменишката котловина, преминава през прохода Вратца, който я отделя от планината Лисец и по южната периферия на Кюстендилската котловина достига до река Струма при устието на десния ѝ приток река Елешница. От там на юг долините на реките Елешница, десния ѝ приток Речица и седловината Черната скала (930 м) при държавната ни граница разделят Осогово от Влахина планина. От седловината границата минава по река Звегорска, при град Делчево достига до река Брегалница (ляв приток на Вардар) и върви по нея до устието на десния ѝ приток Злетовска река. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един нейн малък десен приток, при село Горни Стубел преминава през ниска седловина и по долината на река Бела вода се спуска до река Крива река (ляв приток на Пчиня, от басейна на Вардар). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село Узем и от там на североизток след 3 км достига до Велбъждкия проход.
В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67-68 км, а ширината ѝ е 32-34 км. В юзточната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области Осоговия и Пиянец.
